Хижа Трещеник

Новата част на хижата разполага със стаи с две и три легла, като всяка стая е със собствен санитарен възел. общият бройна легловата база към нея е 40 легла.

 

Хижата е изходна база към южният портал на национален парк Рила. На два часа е от Якорудските езера, на три часа е от Сухото езеро, на три часа е от езерото Гранчар, на четири часа е от хижа Семково. Когато туристическите групи са над 15 човека, управителя организира безплатни маршрути за колтурен туризъм с тематичен съпровод до Главният храм на слънцето и други мегалитни светилища от времето на праисторията.

 

Туризъм

Ако случайно някой обикновен Българин чуе думата Якоруда веднага в съзнанието му се явява някакво затънтено, изостанало място в което живеят невежи, полуграмотни хора с различна религиозна принадлежност. За жалост това са фактите които формират представата за нашият град. Със следващите редове ще се опитам да представя по малко по - различен начин настоящето и особено миналото на мястото в което живеем. Ще се опитам да представя местните хора като наследници на една от най - древните цивилизации, като наследници на един от най- гордите и свободолюбиви народи и накрая като една от най - изстрадалите но оцелели общности от древността.

 

Когато говоря за античната история на Якоруда трябва да отбележа, че първото население оставило следи в района е от хора, принадлежали към народа на Бесите. Това е народ появил се по тези земи хиляди години преди Христа. Този народ е сътворил доста познания и в същото време е оставил определени загадки, разчитането на които ще прозвучи като послание към съвременния свят. Този народ е познавал математиката, физиката, химията, геометрията, астрономията и много други науки преди всички останали.

 

Бесите са имали годишен календар и слънчев часовник отчитащ точно не само часовото време а и четирите годишни сезона. На базата на тези познания /придобиването на някой от които остава загадка/, съчетани с перфектното познаване на природните дадености и явления, един от духовните водачи на този народ създава първата философия /религия/ проповядваща монотеизъм, наречена по късно Орфизъм. Този духовен водач сами се досещате кой е. Не случайно Орфеевия девиз за братство между човеците, цитиран от Аристофан гласи – Помощ за слабите, Утешение за страдащите, Надежда за всички.

 

Този девиз в последствие се долавя в последвалите философски движения и религии. С гордост мога да заявя, че всичките тези философии и религии проповядващи монотеизъм са опит за надграждане и доразвиване на Орфизма, а някой като питагорейството са си чиста проба плагиятствани от орфизма с разликата в това, че при орфизма заобикалящият ни свят е изразен и обяснен чрез седемте музикални тона, а при питагорейството същото е обяснено с числата от 1 до10. Артефактите от съществуването на Бесите датират от хиляди години преди Христа. Цялата планина над Якоруда, включително и алпийската част, са осеяни с издълбани в скалите знаци, изградени жертвеници, останки от бески селища, както и хиляди олтари използвани както за жертвоприношения, така също и за възлияния.

 

Олтарите за възлияния представляват изсечени в хоризонтална скала една или няколко заоблени тави или панички. На тези олтари са поднасяни в дар на единния бог Слънце – Сабазии някой от основните храни и питиета за месните хора , без месо. Както ни демонстрира професор Валерия Фол, около изсечената паница се подреждат нечетен брой ечемични питки.

 

Дарителят поставя дясната си ръка на сърцето, застава изправен срещу слънцето, пожелава си наум някакво желание, след което прикляква, изсипва в паничката с лявата ръка първо мляко, след това пчелен мед, после червено вино и накрая вода. След като извърши всичко това се изправя в цял ръст, поглежда към слънцето и благодари. Така подреденото възлияние ме навежда на мисълта, че това всъщност е рецептата за приготвяне на древното питие Медовина. В района са останали още много артефакти като - погребални могили, светилища, долмени и много други мегалитни формирования.

Кромлех - Торица	Менхири - Торица

Такива са например няколкото кромлеха / Торица / - представляващи система от подредени в два кръга /един по - голям и друг разположен в него по - малак/ побити камъни около които са изпълнявани танци в чест на слънцето. В танците са участвали млади девойки облечени в бяла премяна. Може би танцът Паневритмия, изпълняван от Дъновистите на платото на Седемте рилски езера, е взаимстван и възроден от Петър Дънов точно от този ритуал.

 

Други подобни формирования са също побитите камъни в прави, успоредни редици наречени Менхири / Торица/. В същата местност се намира и култов комплекс от побити камъни върху една цяла поляна във формата на спирала, с посока обратна на часовниковата стрелка. Докато Кромлехите и Менхири са често срещано явление наблюдавано почти по целият свят, то побити камъни във формата на спирала не са открити никъде другаде, освен в района на

 

Спирала - Торица

Якоруда. Каква е била ролята на този комплекс ще се разбере след предстоящите проучвания. Моите лични предположения са, че става въпрос за може би първата космическа обсерватория в древния свят, или символичното изобразяване на нощната богиня майка – представяна като вселената във вид на спираловидна галактика. В съседната местност / Бръбрите / се намира Царският трон. Той представлява издълбано в скалата каменно кресло в което е седял може би царят на Бесите. Местните иманяри са го нарекли Бръснарския стол. Създали са си и легенда как комитите са се бръснeли един друг на него и в близост до него са заровили голямо имане.

 

Царският трон	Царят на бесите

 

Малко преди Бръбрите, в местността Удевото, в близост до стария път за беското селище Миланица върху средно голяма скала е издълбано доста добре запазено сърце с размери около 50 на 40 сантиметра. Сърцето е почти вертикално. Има сведения, че същият символ е характерен и за Древен Египет, което само по себе си ме навежда на мисълта, че е съществувала кармична връзка между Бесите и Древен Египет. Остава само въпроса – от Египет ли е дошло при нас сърцето или обратното? Отговора на този въпрос може да подскаже и решаването на една загадката която отдавна измъчва съвременните египтолози а именно – от къде са дошли жреците и фараоните на първото, Северно-египетското царство. За тях се знае, че са били с чисто бяла кожа за разлика от местното население което е било мургаво. Нека обаче да оставим този въпрос на специалистите.

 

Знаем също, че фалосът е бил издигнат в култ и обожествен от почти всички древни народи. Знаем, че са откривани доста и различни по материалния си произход фалоси. Знаем също, че единственият досега известен фалос изработен от мегалитна, матерична скала се намира пред храма на бог Шива, но на никой не е известно, че на баира Светица близо до село Юруково е изработен в древността мегалитен фалос висок почти 8 метра. Легендите разказвани от старите хора гласят, че при фалоса са водени жени от целия познат тогавашен свят, които са имали проблеми със зачеването. Вярвали са, че проблема ще бъде разрешен след като направят дарение и пренощуват една нощ в близост до него.

 

Движейки се по горските пътеки, почти на всяка по-голяма скала са издълбани различни по големина и форма знаци. Едни наподобяват животни, други различни по големина и дълбочина панички, трети са като преплетени змии, четвърти са като стрелки и много други. Всичките тези издълбавания от човешка намеса могат да се нарекат с едно общо име – мегалитни формирования. Голямата заблуда сред местните хора е, че това са иманярски знаци /нишани/ , което води от своя страна до доста амбициозно копаене, но задължително без резултат. Няма кой да разясни на хората, че това всъщност е пиктографското писмо на бесите или по точно казано- техният знаков пътеводител.

 

Когато се движиш по тези пътеки те обзема чувството, че около теб и заедно с теб се движи и те съпътства духът на тези древни хора. Колкото повече опознаваш това необикновено място, толкова повече се убеждаваш, че този дух е тук. Той никога не е напускал своите владения. В едно от малкото оставени писмени свидетелства за народа на Бесите се споменава за успешното въстание срещу акта на Римската империя за отнемане на светилището на Дионисий /Сабазии/, през 15 – та година пр. Христа, предвождано от главният пазител Вологес. Първоначално въстанието успява, но в последвалите действия от страна на Рим през 11-та година от Христа, бесите са разбити, като повечето от тях са прогонени в днешна Добруджа.

 

В района остават да живеят една малка част от племето и то в най- недостъпните места, високо в планините или по точно в северозападните Родопи и югоизточния дял на Рила. Трябва да се отбележи, че Бесите живели в района около Якоруда никога не са покорявани. Те стриктно са пазели своите традиции, своята вяра в Орфеевите завети, както и своята независимост. Ето защо всичко оставено ни от тях е ценено и пазено ревностно през вековете. Местното население винаги се е отнасяло с необходимото уважение и респект към паметта на предците си. В последно време се забелязва един разбираем стремеж у по- големите градчета и общини в Родопите, да обосноват и свържат своята местна история и култура с историята и културното наследство на Бесите.

 

Те обаче умишлено пренебрегват сведенията оставени от всички хронисти и летописци от древността, а именно – Народа на Бесите е от жречески род, обслужващ главното светилище на Дионисий, което се намира на един връх в най високата планина в Тракия, близо до планината Орбели/Пирин/. Народа на Бесите живее на недостъпни места, високо в планините, в подножието на снежните върхове. Бесите са главните рудари на балканите. Къде е това място, до което е близо планината Орбели /Пирин/? Къде са тези недостъпни планини със снежни върхове? Къде са тези съществуващи и до днес антични мини? Колкото и елементарни познания да имаме по география, като отворим картата на Балканите, ще забележим, че по дадените описания подобни върхове и недостъпни планински места има само в югоизточния дял на Рила, разположен над Якоруда.

Други описания от древните летописци дават още по подробни сведения за главното прорицалище на Сабазии/Загрей, както го нарича Орфей. Те описват кръгла каменна постройка с отвор в средата на покрива, намираща се на самият връх. При направени сериозни проучвания от моя страна, попаднах на връх в южна Рила намиращ се между курортите Трещеник и Семково, разположен точно срещу планината Орбели – Пирин. Характерното за този връх е че точно най-отгоре съществуват останки от кръгла каменна постройка с диаметър около 6 – 7 метра. На около 7-8 метра от постройката е изграден в скалата жертвеник специално предназначен за принасяне в жертва на не какво да е а на бик. Малко по встрани се забелязват останките от още няколко помощни култови постройки.

 

Карта

Указания за маршрута