Петрови 13 ООД ( Visit Website )

Петрови 13 ООД

Фирмата ни е ориентирана предимно към износ на фиданки за лешникови и орехови насаждения...

Презентация

Петрови 13 ООД

Фирмата ни е ориентирана предимно към износ на фиданки за лешникови и орехови насаждения. Нашите разсадници притежават сертификат за произведената продукция.

 

Предпочитанията ни са за сключване на дългогодишни договори .

Фиданки за орех

В България орехът е разпространен като единични дървета в цялата страна. Най-много промишлени орехови градиниима в Пловдивско, Старозагорско, Плевенско и Хасковско. Развива се добре в райони с надморска височина до 700-850 м, но в горските насаждения е застъпен и до 1300 м.

 

Плодните пъпки са прости (цветни, тичинкови) и смесени. От простите пъпки се образуват мъжки цветове, събрани в т. нар. реси, а от смесените се развиват леторасти с листа и женски цветове, разположени на върха на леторастите поединично или на групи от 2 до 5-6. Женските цветове нямат чашелистчета и венчелистчета. Те са едри като житни зърна, голи, зелени, със силно разклонени близалца за улавяне на прашеца. Опрашването се извършва от вятъра. Ореховите сортове са самофертилни. Мъжките и женските цветове при някои от сортовете орехи обаче не цъфтят едновременно, което затруднява самооплождането.

Лешников сорт Тонда джентиле

Плодовете са средно едри -2,4 g, закръглени, с тънка черупка. Ядката съставлява 52-55% от масата на плодовете. Плодовете се отделят лесно от чашката, което е важно за промишленото добиване. Узряват през втората половина на август. Храстите са умерено растящи и са добре приспособени към едностъблено отглеждане.

 

Лешников сорт Римски

Плодовете са едри – около 2,7 g. Черупката е тънка, с по няколко бразди, светлокестенява. Ядката е една и изпълва добре черупката. Тя съставлява около 46-48% от масата на плодовете и съдържа около 70% мазнини. Плодовете се отделят лесно от чашката. Узряват през втората половина на август. Използуват се за консумация в прясно състояние и за преработка. Храстите са силно растящи, встъпват рано в плододаване и плододават редовно. Цъфтят рано. Сортът е самобезплоден. Средно устойчив е на болести.

Лешников сорт Ран трапезундски

Плодовете са едри, овални, със заострени върхове. Имат тънка черупката. Ядките са средно едри и изпълват плътно черупката. Кожицата им се отделя много леко. Ядката съставлява около 59% от масата на плодовете. Те узряват през втората половина на юли. Вкусовите им качества са много добри. Трудно се отделят от чашката. Консумират се в прясно състояние или се преработват. Храстите са средни по сила на растеж, рано встъпват в плододаване и плододават обилно. Средно подходящи са за едностъблено отглеждане. Цъфтежът им е ран. Сортът е самобезплоден.

 

Максимални добиви от лешниковите насаждения могат да се получат само на алувиалноливадни и богати почви. Подпочвения слой също трябва да бъде богат и пропусклив. Почви с плитко разположен карбонатен пласт са неподходящи за отглеждане на лешници. За останалите почвени типове лешникът може да се отглежда само при сигурно напояване.

Фиданки за лешници

Лешникът е многогодишно храстовидно растение с височина от 3-4 м. Той е разделнополово, еднодомно опрашващо се растение. Мъжките цветове са във формата на реси, а женските са със съцветия на смесените клонки. Цъфтежът на женските цветове (представляващи малки червени близалца) не се вижда, тъй като се намират на върха на пъпките.

 

Лешникът е най-рано цъфтящата овощка. Цъфтежът на смесените пъпки в зависимост от сортовете може да бъде от октомври до февруари. Кореновата система е добре развита, силно разклонена като основната част е разположена на дълбочина до 30-40 см. Плодовете са събрани на групи. Плододаването започва след 3-тата или 4-тата година. Средно от храст се получават около 10-12 кг плодове. Оптимални добиви се получават след 10-тата година. Лешникът е влаголюбиво растение. Подходящи са райони с надморска височина и над 700 м. Подходящи за лешникови насаждения са песъкливо-глинести, наносни или хумусно-карбонатни почви.

 

Лешников сорт Ран трапезундски

Плодовете са едри, овални, със заострени върхове. Имат тънка черупката. Ядките са средно едри и изпълват плътно черупката. Кожицата им се отделя много леко. Ядката съставлява около 59% от масата на плодовете. Те узряват през втората половина на юли. Вкусовите им качества са много добри. Трудно се отделят от чашката. Консумират се в прясно състояние или се преработват. Храстите са средни по сила на растеж, рано встъпват в плододаване и плододават обилно. Средно подходящи са за едностъблено отглеждане. Цъфтежът им е ран. Сортът е самобезплоден.

 

Максимални добиви от лешниковите насаждения могат да се получат само на алувиалноливадни и богати почви. Подпочвения слой също трябва да бъде богат и пропусклив. Почви с плитко разположен карбонатен пласт са неподходящи за отглеждане на лешници. За останалите почвени типове лешникът може да се отглежда само при сигурно напояване.

 

 

Лешников сорт Римски

Плодовете са едри – около 2,7 g. Черупката е тънка, с по няколко бразди, светлокестенява. Ядката е една и изпълва добре черупката. Тя съставлява около 46-48% от масата на плодовете и съдържа около 70% мазнини. Плодовете се отделят лесно от чашката. Узряват през втората половина на август. Използуват се за консумация в прясно състояние и за преработка. Храстите са силно растящи, встъпват рано в плододаване и плододават редовно. Цъфтят рано. Сортът е самобезплоден. Средно устойчив е на болести.

Лешников сорт Тонда джентиле

Плодовете са средно едри -2,4 g, закръглени, с тънка черупка. Ядката съставлява 52-55% от масата на плодовете. Плодовете се отделят лесно от чашката, което е важно за промишленото добиване. Узряват през втората половина на август. Храстите са умерено растящи и са добре приспособени към едностъблено отглеждане.

 

 

 

Фиданки за лешници

Лешникът е многогодишно храстовидно растение с височина от 3-4 м. Той е разделнополово, еднодомно опрашващо се растение. Мъжките цветове са във формата на реси, а женските са със съцветия на смесените клонки. Цъфтежът на женските цветове (представляващи малки червени близалца) не се вижда, тъй като се намират на върха на пъпките.

 

Лешникът е най-рано цъфтящата овощка. Цъфтежът на смесените пъпки в зависимост от сортовете може да бъде от октомври до февруари. Кореновата система е добре развита, силно разклонена като основната част е разположена на дълбочина до 30-40 см. Плодовете са събрани на групи. Плододаването започва след 3-тата или 4-тата година. Средно от храст се получават около 10-12 кг плодове. Оптимални добиви се получават след 10-тата година. Лешникът е влаголюбиво растение. Подходящи са райони с надморска височина и над 700 м.

 

Подходящи за лешникови насаждения са песъкливо-глинести, наносни или хумусно-карбонатни почви. Неподходящи са лошо дренираните, много леките и много тежки почви. Растенията издържат до минус 25-30°С. Покълването на прашеца се препятства от ниските (около 0°С) и високи (около 25°С) температури. Оптималните температури са около 14-17°С. Опасни са продължителните пролетни слани.

 

Лешниковите фиданки се разполагат на разстояние 3-4 метра. Преди засаждането мястото се обработва и тори както при останалите овощни насаждения. Внасят се 3-4 т/дка оборска тор, 20-25 кг/дка суперфосфат, 30-40 кг амониев нитрат и 20-30 кг/дка калиева тор. Оборският тор, суперфосфата и калиевият фосфат се внасят през есента с основната обработка на почвата, а амониевият нитрат – през пролетта. В насажденията основната обработка се извършва пред есента на 15-18 см дълбочина.

 

През вегетацията на насажденията се правят повърхностна обработка на 10-12 см. За да се осигури добър прираст и редовно плододаване е желателно да се извършат няколко поливки. През следващите години се извършват еднократни подхранвания с амониев нитрат, а когато почвата е слаба желателно е да се тори и с добре разложена оборска тор и суперфосфатна тор през есента.

 

 

Резитбата се прави в два случая:

  • Плододаваща резитба → На оставените от 6 до 10 стъбла се отстраняват всички ненужни клони. Също така се стимулира образуването на 1, 2 и 3-годишни леторасли които дават плодове. Издънките около тях се изрязват.
  • Възстановяваща резитба → Извършва се на 10-15 години. Състои се в премахването на старите растения до основата през есента, загърлянето им с почва. През пролетта се избират 5-8 броя, които се оформят за плододаване, а другите се премахват.

 

Фиданки за орех

В България орехът е разпространен като единични дървета в цялата страна. Най-много промишлени орехови градиниима в Пловдивско, Старозагорско, Плевенско и Хасковско. Развива се добре в райони с надморска височина до 700-850 м, но в горските насаждения е застъпен и до 1300 м.

 

Плодните пъпки са прости (цветни, тичинкови) и смесени. От простите пъпки се образуват мъжки цветове, събрани в т. нар. реси, а от смесените се развиват леторасти с листа и женски цветове, разположени на върха на леторастите поединично или на групи от 2 до 5-6. Женските цветове нямат чашелистчета и венчелистчета. Те са едри като житни зърна, голи, зелени, със силно разклонени близалца за улавяне на прашеца. Опрашването се извършва от вятъра. Ореховите сортове са самофертилни. Мъжките и женските цветове при някои от сортовете орехи обаче не цъфтят едновременно, което затруднява самооплождането.

 

Голяма част от единично разположените дървета са произлезли от семе. При тях встъпването в плододаване е късно – 12-15 години след засаждането. В промишлените орехови градини се засаждат присадени дървета. Те образуват първите си плодове 3-6 години след засаждането, но промишлен добив орехите дават след 12-ата година. От едно дърво може да се получат средно 40-80 кг плодове. Орехът е дълговечно растение, което живее 200-300 години.Той предпочита по-топли места, с по-мека зима и по-малко повратни мразове.

 

По време на дълбокия покой дърветата успешно понасят температури до -28°С. Те обаче започват рано сокодвижението и се повреждат много от повратни мразове. Орехът е чувствителен на големи горещини и продължителни атмосферни засушавания, които водят до потискане растежа и понижаване качеството на плодовете. Орехът е светлолюбиво овощно растение. Единично засадените дървета са мощни, продуктивни, дълговечни. При отглеждане в гъсти насаждения взаимното засенчване се отразява неблагоприятно на развитието на растенията.

 

Орехът е сравнително сухоустойчив овощен вид, но реагира много добре на напояване. Нормален растеж и плододаване ореховите дървета имат при отглеждане покрай непресъхващи реки и дерета. Изискванията на ореха към почвените условия не са големи, стига почвата да е дълбока, пропусклива, топла, с дълбоко разположени подпочвени води.

Особености при отглеждането на орехи

Различията в срока на цъфтежа на мъжките и на женските цветове на някои от сортовете орехи налагат съвместно засаждане с други сортове, при което се създават условия за взаимно опрашване и оплождане. Ореховите дървета се формират по свободнорастяща корона с високи стъбла (1,5-2 м), позволяващи механизирано прибиране на плодовете и осигуряващи подходящ материал за дървообработващата промишленост при изкореняване на насажденията. По време на пълното плододаване на ореха периодично се извършва резитба на ореха за просветляване на короните.

 

Големите разстояния на засаждане на орехи позволяват отглеждането на уплътнители от скороплодни овощни видове (вишна, праскова, кайсия, бадем), които се разполагат обикновено в междуредията, но може да заемат и свободните пространства в редовете. До израстване на ореховите дървета тези уплътнители осигуряват допълнителни доходи. След като ореховите дървета започнат да пречат на тяхното развитие, те се изкореняват.

 

Почвената повърхност в ореховите градини се поддържа предимно в черна угар. В младите орехови градини (до 6-8 години) без уплътнители може да се отглеждат междуредови култури. В места с валежи над 800 мм и при поливни условия почвената повърхност в ореховите градини може да бъде затревена. Върху наклонени терени тревната растителност намалява щетите от водната и ветровата ерозия на почвата. Торенето на орехите в овощните градини с уплътнители е в зависимост не само от изискванията на основната култура, а и на уплътнителите. В плододаващите насаждения се внасят органични и минерални торове, както при другите култури.

Сорт Шейново

Плодът на този сорт е средно едър и достига тегло до 11-12 г , продълговат, овален до елипсовиден, малко сплеснат по шева към върха и много слабо по хълбока към основата. Черупката е тънка и се чупи лесно. Ядката представлява 51% от теглото на плода и се отделя много добре. Маслеността е около 72%. Ядката притежава много добри вкусови качества. Дървото има умерен растеж, устойчиво е на ниските зимни температури. Слабо чуствително е на антрактноза. Сортът орехи Шейново плододават почти изобилно и редовно.

Сорт Сливенски

Плодове са средно едри 13-14 г , продълговато елипсовидни, доста здрави. Ядката се отделя много добре от черупката. Тя е добре охранена и съставлява 53% от теглото на плода. Има висок процент мазнина, който достига 75%. Дървото е мощно, с широко разперена корона. Опложда се предимно от сортовете орехи Джиновски и Дряновски. Слабо чувствително е на болестта антрактноза.

Сорт Дряновски

Плодовете на този сорт орехи са едри до много едри с тегло от средно 14-16 г , кръгли, доста здрави. Ядката се отделя лесно от черупката, охранена е и изпълва много добре черупковата кухина. Рандеманът е 51%, а маслеността – 67-69%. Дървото е силно растящо с рядка куполовидна корона. Опложда се от сортовете орехи Шейново и Пловдивски. Практически устойчив е на болестта антракноза, но е много чувствително на бактериоза.

 

Карта

 

 

Тази фирма е регистрирана в следните категории:






















Петрови 13 ООД - Шумен

Петрови 13 ООД - Шумен

0898 862 448 / 0897 017 676

Шумен, ул. Белмекен 4

Петрови 13 ООД