Изворът на река Златна Панега е най-големият карстов извор на Балканите. В древността се вярвало, че водата е лековита. Построили храм на бог Асклепий, а реката кръстили на дъщеря му Панака.
Тук всяка капка дъждовна вода изчезва в земните недра, където участва активно в процеса за образуване на безкрайни подземни кухини и красиви пещерни образувания.
Това е родното място на Дико Илиев - бащата на емблематичното Дунавско хоро.
Тук е последното място на Вълчан войвода, след което заминава за Букурещ, където остава до смърта си.
Стара легенда разкрива името на пещерата Свирчовица: От незапомнени времена на дъното на въртопа растяло голямо дърво - свирчена. Голямата му корона закривала входа. Местните пастири, поколение след поколение майсторили от клоните му медогласни свирки, които огласяли околностите.
Според историци, в района е имало тракийски и римски светилища и мястото е смятано за целебно. По време на Второто българско царство е имало голям манастир, познат под името Викторова лъка, около който са възникнали скалните манастири Света Марина, Св. Безсребреници Дамян и Козма и Св.Никола (Глигора).
През 1799г. бягайки от кърджалиите и пазвантските хайдуци, епископ Софроний Врачански намерил убежище в Карлуковския манастир, където се крепял българския дух.
Карлуковският пролом, е един от най-големите карстови региони в България.
В деня на пролетното равноденствие - 21 март, през Окната минава слънчев лъч, падащ върху съд с вода, което загатва за някогашни обреди, извършвани на това място от древни обитатели. Моментът, подобно на природен календар, отбелязва началото на новите културни насаждения за текущата година.
Националния пещерен дом е е с формата на прилеп, построен е в скална цепнатина и в него са намерени останки от крепост на Второто българско царство.