Нещо интересно за българските народни танци:

Български народни танци включват предимно ръченици и хора. Ръченицата се танцува индивидуално, по двойки, групово. Няма хват за ръцете, освен ако хореографията не го изисква. Ръцете обикновено стоят на хълбоците, с изправени лакти. Ръченицата е разпространена в цяла България, но в отделните области се танцува по различен начин , в зависимост от характерния стил. Затова имаме различни наименования според областта-  тракийска ръченица, шопска и др. Когато имаме групово изпълнение на шопската ръченица танцьорите се хваща за колана на съседните танцьори.

Освен ръченицата , характерни за  български национални танци са хората.Това са  колективни танци, при участниците се подреждат в кръг, линия може и в други формации. Ритъмът на различните хора варира от бавен до бърз, как то преобладава  неравноделният такт.

Най-известни са право, дунавско, шопско, дайчово и ганкино. В зависимост от вида, танцьорите се хваща за ръцете, за колана на съседните танцьори. При изцяло мъжка формация, имаща опция танцьорите да се държат и за раменете.

Български фолклорни танци са вълнуващо изживяване както за танцуващите така и за наблюдаващите.  Съществува разлика, които се изпълняват на сцена и тези , които се танцуват  в ежедневието .На сцената се вижда основно външната им  страна – сложните стъпки, движения и фигури, изиграват танцьорите. Хората се практикуват и на големи празници, обичаи и събирания, в такъв момент те са израз на колективния дух.

В миналото танцуването е било неделима част от празниците. На големите празници са се организирали общоселски хора.

В миналото хората са били съпроводени от специфичен регламент и традиции. Първи на хорото заиграват момите. После свой танц изиграват ергените. В началото младите играят само под съпровода на песни. След тези първи танци на момите и ергените, прииждат и омъжените жени. Накрая се появяват и мъжете, заедно с музиканти. Мъжете подхващат своето, водено от най-авторитетния мъж в селото.

После на селския мегдан се съберат цялото село, се заиграва общото. В началото на хороводната редица се нареждат мъжете – подредени по старшинство и по танцьорско майсторство. След тях се редят ергените. Към „мъжката“ половина на танца се  прибавя и женската – първо омъжените, след тях и девойките, а най-накрая – децата, но последното задължително е момче.

Освен веселба, голямото празнично някога било място за изява и доказване на лични качества. Най-почетно е мястото на водача. Който е пръв на хороводната редица, най-добре може да демонстрира своето майсторство и стил на танцуване пред гостите. Затова обичаят изисквал водачите да се сменят и всеки да получи своя шанс за изява. Разбира се, възниквали и доста яростни спорове между най-напористите ергени.

Гласно и негласно участниците обменяли житейски опит, ергени  „задяват ” момите. Младите се събират по махали да поиграят в неделните следобеди. Дори в сезона на усилена земеделска работа, на младите било позволено да  устройват своите събирания с танци и да се забавляват.

Всички етнографски региони са шест на брой се отличава с  характерни танци и хора , те са отражение на историята , културата , нравите и обичаите на българите  от този район. Шестте области са – Добруджанска , Пиринска , Родопска , Северняшка , Тракийска  и Шопска.

РАЗПИСАНИЕ

• Адрес: гр.София , Люлин 7, 79 СУ Индира Ганди, актовата зала- вторник и четвъртък от 19:00- 20:30 часа; цена 7лв..
• Втори адрес: гр.София  Люлин 7 - ID фитнес- понеделник, сряда и петък от 19:00-20:30 часа; цена 10лв
• Лятно разписание в двора на 79 СУ Индира Ганди, понеделник, сряда и петък от 19:00 часа; цена 5лв.
• Месечна карта - цена 40 лв за 8 посещения

Школи по народни танци София

Народни танци за деца, начинаещи и напреднали. Нашият клуб по народни танци се намира в град София, предлагаме уроци по народни танци и други от българския фолклор от всички области на България.

• Народно пеене
• Училище за танцово изкуство